Проект : Зона без насилие: Училище на уважението и толерантността
Договор №: 2025-1-BG01-KA122-SCH-000335908
Информация за проекта : „Зона без насилие: Училище на уважението и толерантността“ е проект по програма „Еразъм+“, посветен на едно от най-важните предизвикателства пред съвременното училище – създаването на среда, в която всеки млад човек се чувства сигурен, уважаван, чут и приет.
Проектът е разработен в отговор на нарастващата необходимост от превенция и справяне с тормоза и кибертормоза, дискриминацията, езика на омразата, стереотипите и различните форми на агресивно поведение сред младите хора. В същото време той стъпва върху разбирането, че превенцията не може да се ограничава единствено до реакция, когато даден проблем вече е възникнал. Изграждането на позитивна училищна среда изисква развитие на емпатия, емоционална осъзнатост, умения за общуване, толерантност и способност за мирно разрешаване на конфликти.
Именно затова проектът работи едновременно с учители и ученици. Учителите развиват нови професионални компетентности и се запознават с иновативни образователни подходи, а учениците получават възможност да обсъждат реални ситуации от своето ежедневие, да учат чрез игри и творчески методи, да се срещат със свои връстници от друга държава и да открият как самите те могат да допринесат за създаването на по-уважителна училищна среда.
Основната цел на проекта е да повиши капацитета на училището за превенция на насилието, тормоза, дискриминацията и езика на омразата и да подпомогне изграждането на устойчива култура на уважение, приобщаване, диалог и активно участие.
Специален акцент се поставя върху социално-емоционалното учене, благосъстоянието на учениците, отговорното поведение в дигитална среда, междукултурното разбирателство и мирното разрешаване на конфликти. Чрез международните мобилности и последващите дейности в училище проектът цели не само да предостави нови знания, но и да превърне тези знания в практически подходи, които могат да станат част от ежедневния училищен живот.
Планирани дейности по проекта
Проектът е разработен като цялостен процес на учене, в който отделните дейности надграждат една друга. Международните мобилности предоставят на учителите и учениците нови преживявания, методи и гледни точки, а дейностите след завръщането им гарантират, че наученото ще достигне и до по-широката училищна общност.
Важен елемент от проекта е международното обучение на учители, насочено към повишаване на способността им да разпознават и реагират на тормоз, дискриминация и език на омразата, както и да използват социално-емоционално учене, творчески методи, игри, разказване на истории, дигитални инструменти и техники за разрешаване на конфликти в работата си с учениците.
Вторият основен международен компонент е групова мобилност на ученици в Италия, която им предоставя възможност да учат заедно със свои връстници от друга европейска държава. Програмата съчетава темите за тормоза и кибертормоза, толерантността, дискриминацията, дигиталното гражданство и разрешаването на конфликти с учене чрез преживяване, игри, ролеви ситуации, разказване на истории и междукултурни дейности.
Проектът обаче не приключва с международните мобилности. Централна част от неговата концепция е пренасянето на придобитите знания обратно в училището. Учителите адаптират и прилагат методите, с които са се запознали, учениците са насърчавани да споделят наученото, а местните дейности дават възможност за включване на по-голям брой млади хора.
По този начин международната мобилност се превръща в отправна точка за дългосрочна промяна, а не остава изолирано преживяване.
Реализиран обучителен курс за учители
Нови подходи за изграждане на по-сигурна училищна среда
Трима учители – Силвия Крушова-Сиракова, Екатерина Бамбова и Васка Стоилова – взеха участие в седемдневния международен обучителен курс по проект „Зона без насилие: Училище на уважението и толерантността“.
Курсът предложи интегриран подход към благосъстоянието на учениците, приобщаването и превенцията на насилието. Вместо да разчита основно на лекции и теоретични презентации, програмата постави учителите в активна учебна среда, в която те имаха възможност сами да изпробват различни методи, да анализират тяхната приложимост и да обмислят как могат да ги адаптират към собствените си класни стаи.
Първият ден беше посветен на социално-емоционалното учене (SEL), психичното благосъстояние на децата и тормоза. Участниците изследваха връзката между емоционалното състояние, поведението и ученето и обсъждаха как стресът, тревожността, дискриминацията, тормозът и други трудности могат да се проявяват в училищна среда. Чрез казуси и дискусии учителите разгледаха не само начините за реакция при проблемни ситуации, но и възможностите за изграждане на класна среда, основана на емпатия и уважение.
Вторият ден премина от теория към игри и игровизация за приобщаване. Кооперативните и игровите методи показаха как работата в екип, емпатията и уважението могат да бъдат развивани чрез активно участие. Учителите изследваха как игрите и игровизираното обучение могат да превърнат трудните теми в преживявания, в които учениците участват, общуват и разсъждават по-активно.
Третият ден беше посветен на дигиталните инструменти, кибертормоза и отговорното дигитално гражданство. Участниците се запознаха с възможностите на различни дигитални образователни инструменти, като едновременно с това разгледаха част от рисковете, пред които са изправени младите хора онлайн. Кибертормозът и езикът на омразата в интернет се превърнаха в отправна точка за дискусия как училището може да помогне на учениците да бъдат по-отговорни, критични и уважаващи другите дигитални граждани.
На четвъртия ден акцентът беше поставен върху разрешаването на конфликти и разказването на истории. Чрез практически ситуации, активно слушане, разглеждане на различни гледни точки и упражнения по медиация учителите изследваха начини за деескалация на конфликти и за подпомагане на учениците да общуват по-конструктивно. Разказването на истории беше използвано като силен инструмент за представяне на различни гледни точки и развитие на емпатия.
Петият ден беше насочен към приобщаването и толерантността. Участниците работиха със ситуации, свързани с многообразието, стереотипите, предразсъдъците и различните образователни потребности, и разсъждаваха върху това как ежедневните практики в класната стая могат да засилят или отслабят чувството за принадлежност на учениците.
Шестият ден разшири перспективата от отделната класна стая към цялото училище и по-широката общност. Учителите разгледаха възможностите ученици, колеги, родители и представители на общността да бъдат включени в инициативи за насърчаване на благосъстоянието, ненасилието и приобщаването.
Последният ден беше посветен на рефлексия и планиране на бъдещи действия. Участниците направиха преглед на наученото и преживяното през седмицата и обсъдиха кои методи могат реалистично да бъдат пренесени в собствената им образователна среда. Така курсът приключи не просто със сертифициране, а с фокус върху това как международният опит може да стане част от ежедневната училищна практика.
Обратна връзка от тримата учители
От международния опит към професионалното развитие
Оценяването беше неразделна част от обучението. Учителите анализираха своето начално ниво преди мобилността, процеса на учене по време на програмата и компетентностите, които бяха развили до нейния край. Напредъкът им беше проследяван и чрез наблюдение от обучителите, практически дейности, обратна връзка от останалите участници и рефлексия.
Обратната връзка от Силвия Крушова -Сиракова, Екатерина Бамбова и Васка Стоилова показва, че стойността на обучението надхвърля придобиването на информация за тормоза или приобщаването. Курсът предостави практически методи, които могат директно да бъдат пренесени в работата с ученици.
Сред особено ценните резултати и за тримата участници са по-задълбоченото разбиране на социално-емоционалното учене и благосъстоянието на учениците, повишената увереност при работа със ситуации на тормоз и дискриминационно поведение, както и придобиването на нови подходи за разрешаване на конфликти и ефективна комуникация.
Творческият характер на програмата също се откроява като важен резултат. Игрите, разказването на истории, съвместните дейности и дигиталните инструменти показаха, че теми като емпатията, толерантността и поведението онлайн могат да бъдат разглеждани по начин, който активно включва учениците, вместо просто да им казва кое е правилно и кое – грешно.
Учителите подчертаха и значението на превенцията като процес, обхващащ цялото училище. Уважителната среда не се изгражда чрез един урок или една кампания. Тя се създава чрез последователна комуникация, смислено участие на учениците, сътрудничество между колегите и включване на по-широката училищна общност.
Така обучението се превърна едновременно във възможност за професионално развитие и за размисъл: Какво можем да правим по различен начин в нашите класни стаи? Как учениците могат да станат активни участници в изграждането на по-сигурна среда? И как знанията, придобити чрез „Еразъм+“, могат да достигнат и до онези, които не са участвали директно в мобилността?
Реализирана групова мобилност – ученически обмен
20 ученици, една международна класна стая и общо послание за уважение
В периода 27 ноември – 5 декември 2025 г. двадесет ученици на възраст 15–17 години участваха в групова мобилност по програма „Еразъм+“, организирана с домакин ITS „Luigi Sturzo“ в Кастеламаре ди Стабия, Италия.
За много от учениците това беше първото им преживяване по програма „Еразъм+“. То означаваше пътуване до друга държава, общуване на английски език, срещи с италиански връстници и участие в международна учебна среда. В същото време мобилността им даде възможност да изследват теми, които са пряко свързани с ежедневието на младите хора.
Програмата разгледа тормоза, кибертормоза, дискриминацията, стереотипите, езика на омразата, толерантността, дигиталното гражданство, емпатията и разрешаването на конфликти, като подходът беше изцяло практически и насърчаващ активното участие.
Учениците анализираха ситуации на тормоз и обсъждаха различните роли на жертвата, агресора, страничния наблюдател и останалите хора, които могат да повлияят на случващото се. Ролевите игри и казусите им помогнаха да разберат как една и съща ситуация може да изглежда по различен начин в зависимост от гледната точка.
Дигиталното гражданство беше друга важна част от програмата. Учениците изследваха кибертормоза и езика на омразата онлайн, обсъждаха границата между свободата на изразяване и вредното общуване и разсъждаваха върху това как собственото им поведение може да допринесе за по-безопасна дигитална среда.
Игрите превърнаха сериозните теми във възможности за сътрудничество и решаване на проблеми. Чрез Inclusion Challenge и Anti-Bullying Escape Room участниците работиха заедно, вземаха решения и изследваха темите за приобщаването и уважението чрез лично преживяване.
Дейности като Diversity Walk, разказването на истории и театърът насърчиха учениците да погледнат отвъд стереотипите и да се замислят за преживяванията и чувствата на другите. Упражненията по медиация ги запознаха с прости техники за активно слушане, ненасилствена комуникация и мирно разрешаване на конфликти.
Към края на мобилността учениците преминаха от обсъждане на проблемите към търсене на решения. Чрез дейности, основани на дизайн мислене, те разработиха идеи за инициативи срещу тормоза и допринесоха за създаването на обща Харта за уважение и приобщаване, превръщайки ценностите, разглеждани през седмицата, в конкретни послания и ангажименти, които да пренесат обратно в своите училища.
Но може би една от най-ценните части на мобилността се случваше естествено през цялото преживяване – българските и италианските ученици учеха заедно. Те общуваха въпреки езиковите различия, работеха в смесени екипи, споделяха мнения и откриваха прилики и различия в училищния си живот и култура.
Какво мислят учениците?
Въздействието на мобилността беше измерено чрез комбинация от въпросници преди и след мобилността и финална анонимна оценка, попълнена от всички 20 ученици.
Сравнението между първоначалната и финалната самооценка показва ясно положително развитие. Общата средна стойност за всички оценявани области се увеличава от 2,56 от 5 преди мобилността до 4,30 от 5 след нея.
Подобрението обхваща и шестте оценявани области: разбиране на тормоза, дискриминацията и езика на омразата; кибертормоз и дигитално гражданство; комуникация, емпатия и разрешаване на конфликти; толерантност и междукултурно учене; участие и инициативност; увереност при използването на английски език и международната комуникация.
Финалната анонимна оценка също показва висока степен на удовлетвореност от преживяването. Общата удовлетвореност достига 4,27 от 5. Учениците оценяват цялостното си преживяване с 4,33, учебните дейности с 4,20, личностното си развитие с 4,24, а организацията, подкрепата и благосъстоянието – с 4,39 от 5.
Отворените отговори придават и важен човешки аспект на тези резултати. Учениците споделят, че са научили как да реагират, когато някой е обект на тормоз, че страничните наблюдатели също могат да повлияят на ситуацията, че трябва да мислят по-внимателно, преди да публикуват нещо онлайн, да изслушват другия, преди да реагират, и че се чувстват по-уверени в общуването с хора от друга държава.
Други откриват нещо ново за самите себе си – че могат да общуват на английски, дори без да говорят перфектно; че могат да допринасят с идеи в група; че са по-малко притеснителни, отколкото са очаквали; или че работата с хора, които току-що са срещнали, е по-лесна, отколкото са си представяли. Обратната връзка беше събрана анонимно и включваше и конструктивни коментари за дейности, които учениците са намерили за по-трудни или по-малко интересни. Това предоставя на училището ценна информация не само за това какво е било успешно, но и как бъдещите мобилности могат да бъдат допълнително подобрени.
Последващо обучение за учениците
Пренасяме „Еразъм+“ обратно в училище
Един от най-важните принципи на проекта е, че международното учене не трябва да остава само сред малката група хора, които са пътували в чужбина. Затова опитът и методите, придобити чрез проекта, се превръщат в основа за последваща образователна работа с учениците в училище.
Учителите, участвали в международното обучение, могат да пренесат избрани методи в дейности, свързани с емпатията, уважителното общуване, превенцията на тормоза, толерантността, приобщаването, поведението в дигитална среда и разрешаването на конфликти.
Акцентът в последващата работа не е просто да се разкаже какво се е случило по време на мобилността. Вместо това учениците сами преживяват различните подходи. Дискусиите се съчетават с практически упражнения, групова работа, игри, разказване на истории, анализ на ситуации и рефлексия. По този начин теми, които понякога могат да изглеждат далечни или прекалено теоретични, се свързват със ситуации, които младите хора разпознават от собствените си класни стаи, приятелски кръгове и онлайн комуникация.
Последващият процес създава и важна връзка между двете международни мобилности. Знанията, развити от учителите, и опитът, донесен от учениците, участвали в Италия, могат да бъдат споделени с много по-широка група. По този начин „Еразъм+“ се превръща в ресурс за цялото училище, а не само в преживяване на преките участници.
Местни дейности в училището
Създаваме промяна там, където тя има най-голямо значение
Последният и може би най-важен етап от „Зона без насилие: Училище на уважението и толерантността“ се случва там, откъдето започва проектът – в самото училище.
Международните мобилности предоставиха вдъхновение, нови методи и възможности за учене от опита на другите. Местните дейности създават пространство тези преживявания да бъдат превърнати в нещо устойчиво.
Чрез дейности в класната стая, дискусии, творчески инициативи и активно участие на учениците темите за уважението, толерантността, емпатията, приобщаването, превенцията на тормоза и отговорното поведение в дигитална среда продължават да бъдат разглеждани и след приключването на международните дейности. Учениците са насърчавани не просто да разпознават проблемите, а да мислят какво самите те могат да направят, когато станат свидетели на несправедливо отношение, изключване, агресия или вредно поведение онлайн.
Проектът създава възможности и участващите учители да споделят придобитите методи и опит със своите колеги. По този начин инструментите, усвоени по време на международното обучение, могат да достигнат до повече класни стаи и да бъдат адаптирани към различни предмети, възрастови групи и ситуации.
Учениците, участвали в мобилността, също имат важна роля. Като споделят преживяванията си, представят дейностите, които са били най-значими за тях, и допринасят с идеи, разработени по време на обмена, те се превръщат в посланици и разпространители на резултатите от проекта в собствената си училищна общност.
В крайна сметка успехът на проекта не може да бъде измерен единствено с броя на реализираните мобилности, получените сертификати или организираните дейности. Неговата дългосрочна стойност се крие в малките промени, които остават след това – ученик, който се чувства по-уверен да реагира, когато някой е третиран несправедливо; учител, който разполага с още един инструмент за справяне с труден конфликт; клас, който е по-готов да разговаря за различията; или училищна общност, която разбира, че създаването на безопасна среда е споделена отговорност.
Училище без насилие не се създава за седем дни. То се изгражда всеки ден – чрез начина, по който общуваме, слушаме, реагираме, приобщаваме и се уважаваме взаимно.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.