На първи март отбелязваме една от най-хубавите български традиции – закичваме се с мартеници. Никой друг народ по света няма подобен обичай. Класическата мартеница представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червеното символизира кръвта и живота, а бялото – чистота и щастието. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета, за да е щедра природата и обилна реколтата. През последната седмица на месец февруари в слънчевото ни училище темата за уникалната българска 1-во мартенска традиция беше широко обсъждана във всички класове. Учениците от 1-ви до 7-ми клас  задълбочиха знанията си по темата, както със запознаване с историята на празника, така и чрез създаване на оригинални мартеници.  На 1-ви март госпожа Стоилова влезе в роля на Баба Марта като посрещна и върза на всяко дете мартеница с пожелание за здраве, щастие и благополучие.